За книгата: година / Действието започва по време на обсадата на Ленинград. Но пиесата е най-малко за война – тя е притча за любовта, лишена от конкретни времеви и пространствени граници. Пиесата на Арбузов е само повод за размисъл за вечните ценности. Притчовото качество на постановката на пиесата се подчертава от декорите. Представете си, първата част от „военната блокада” на пиесата се разиграва в ослепително бял интериор – без нито едно цветно петно. Бяло легло и нощно шкафче, бели ботуши и подплатени якета – свят, бял като празен лист хартия. Върху този лист героите започват да рисуват картина от живота си, оставяйки следи от годините, които са живели върху него с цветни петна. На финала светът се връща към цвета на началото. Последната точка е жива картина: три полуголи фигури в бяло, замръзнали в отвора на прозореца - трима души, отхвърлили бремето на минали години на прага на нов живот. Е, тази интерпретация вероятно също има право на съществуване.